Днес продължаваме с ревютата на детски книги от нашия гост-автор с "Ели: малкото момиче с голямата коса" и ви пожелаваме приятно съботно-неделно четене с малчуганите.
„Ели: малкото момиче с голямата коса“
Автор: ФароАрт
Художник: Калина Мухова
Издателство: Фаро
Гост-автор на ревюто: Елица Мавродинова
"С дъщеря ми често си разказваме истории. Използвам ги за да я утеша, когато например е тъжна от раздялата с любимо приятелче. Или когато искам да ѝ предам нещо важно, за което „още е малка“, понеже ми се струва, че децата са малки основно за изразните средства, с които се опитваме да им казваме нещата, а не за смисъла на самите неща. Когато разказваме истории, винаги се редуваме – първо аз, после тя. В началото общо взето повтаряше моите истории леко пообъркано и все се опитваше да изклинчи и да разказвам само аз. С времето обаче нещата се промениха и сега с удоволствие ми разказва дълги истории, в които започвам (с лека гордост) да наблюдавам първи проблясъци на смисъл, свежест и цвят. Както и да е, моите истории винаги са за нея. Тя се появява като персонаж в един или друг момент от развитието. Затова е съвсем естествено, че първият въпрос на дъщеря ми, когато разгърнахме „Ели, малкото момиче с голямата коса“, беше „Мамо, защо тази приказка е за теб, а не за мен?“
Ами, името ми е Ели и имам огромна непокорна къдрава коса. И, да, това симпатично съвпадение беше първото, което ме привлече към книжката. Второто бяха приказните илюстрации, дело на Калина Мухова, които са чисто визуално удоволствие, от първата, до последната страница. Текстът е лек, плавен и игрив, думите са добре подбрани и помагат на красивите илюстрации да оживеят и да се доразвият в ума ти.
Големият въпрос в „Ели“ е историята. Книжката разказва за малко момиченце на малък остров, чието оцеляване зависи от това косата на момиченцето да е перфектно сресана. За това се грижат всички мънички обитатели на острова.
Защо обаче прическата на Ели е така важна за острова? Как тя е попаднала сред мъничките му обитатели и защо е голяма?
В историята няма отговор на тези въпроси.
Това първо ме обърка и ме остави някак гладна за смисъл. За щастие дъщеря ми заспа, преди да ме засипе с малките си защо-та. На второто четене на книжката, което, по нейно желание, се случи на следващата вечер, открих, че незавършеността на историята ми харесва. От нея сякаш нещо те сърби и трябва задължително да го почешеш. А единственият начин за това е да отговориш сам на въпросите, които нямат отговор.
Така „Ели“ се превърна в красиво илюстрована база за една от нашите истории, аз пуснах въображението си на воля и неусетно взех, че се превърнах в съавтор. Оказа се, че всичко зависи от къдриците на Ели, защото по тях се пускат водните капки, преди да паднат в океана. Ако не са внимателно сресани, къдриците ѝ се превръщат в шеметни водни пързалки, по които капките набират инерция и така се пльосват в океанските води, че надигат чудовищни вълни.
А на следващата вечер знам ли какво друго ще се случи!
В заключение – не знам дали историята е незавършена нарочно, но я намирам за приятно предизвикателство към въображението на родителя като посредник между „Ели“ и детето.
А аз самата имам щастието да съм хем герой, хем автор в тази книжка."
