Трудът, постоянството и обичта имат вкус и форма. На топлия от слънцето домат, който познаваш още от малко кълнче. На крушовия сок, който тече по брадичката ти: сладък жест на благодарност от дървото, което тъй дълго си поливал, плевил и обичал.
Децата на Светлина берат плодовете на труда си. А с тях - дълбокото разбиране на градинаря. Онова, което ни дава криле и корени. Онова, което ни съединява със земята ни.
Честит празник! Нека всички сме едно с древната българска земя. Нека всички сме Едно!
