Както обещахме, започваме да ви представяме страхотни съвременни детски книги, които са удоволствие и за децата, и за родителите. Поканихме гост-писател, и запален читател, който отглежда запален читател, който ще подготвя ревютата в предстоящите ни публикации. Радваме се, че първата книжка, която ще представим, е на разкошната Мая Дългъчева от Стара Загора!
Топлото човече: книга за Приемането
Автор: Мая Дългъчева
Художник: Невена Ангелова
Издателство: Жанет 45
Гост-автор на ревюто: Елица Мавродинова
„Топлото човече“ е книга като нежна майчина целувка, която лекува и най-натъртеното коляно. Книгата разказва в поредица от истории за трудните неща в живота: смъртта на домашен любимец, загубата на любима баба, раздялата на родители, раждането на ново бебе в семейството, местенето в нов град и ново училище и на последно (но не по важност!) място: отношението към различното дете в малката детска общност. Общата нишка във всички истории е Топлото човече, което работи в Министерството на топлината и сърдечните грижи, може да лети и познава въздишките. Но основната му работа е да стриже овцете, които ни се налага да броим, когато не можем да заспим, понеже сме угрижени, тъжни или обидени. И да плете от вълната им топли, меки сънища. Сънища, които лекуват.
Изумителното е в начина, по който думите на Мая Дългъчева се плъзгат по трудните теми – деликатно като пухче, носено от вятъра.
Топлото човече не дава обяснения – само облекчение.
В книгата някак се преплитат гледната точка на детето и тази на възрастния, а от преплитането се ражда някаква вълшебна тъкан. Можеш да се завиеш с нея, ако ти е студено, защото татко вече живее другаде. Можеш и да направиш компрес на цицината от юмрука, който си получил, задето ходиш смешно и не си като другите деца. Можеш да повиеш в нея новородената си сестричка, за да я приемеш в сърцето си, нищо че краде цялото внимание на мама и реве постоянно.
Когато преминах заедно с дъщеря си през седемте истории, разбрах как се нарича тази вълшебна тъкан: името ѝ е Приемане.
Да, в началото ми се щеше да има малко повече рационални обяснения. Но много скоро осъзнах: иде ли реч до сърдечни грижи, загуба и болка, не обясненията лекуват душата.
А Приемането.
Топлото човече ни води към него с лекотата на щастливата въздишка, която „полита нагоре и сякаш те дърпа след себе си“.
След всяка среща с него приемаме все повече болките, която носим, „лошите“ мисли и емоции, които откриваме в себе си, собствената си различност и страховете си.
И в края на книгата неусетно сме приели „най-ценното и най-скъпото на света“.
То никога не се назовава с думи.
На последната страница има просто огледало.
--------
За каква възраст е подходяща книгата?
Труден въпрос. В момента дъщеря ми е на 5, но започнахме да я четем, когато беше още на 4. След първия прочит детето не спря да я избира отново и отново много дълго време. За огромно мое учудване, нито веднъж не прекъсна четенето, за да задава въпроси. Сякаш, за разлика от други, много по-просто написани книги, в тази всичко си беше съвсем ясно.
С типичния страх на възрастния „да не травмира детето“ при първите прочити умишлено пропусках историята за починалата баба, понеже дъщеря ми е изключително привързана към баба си. След известно време тя, разбира се, ме залови на местопрестъплението и като попита защо не ѝ чета тази история, отговорих, че е малко тъжна. Тя поиска все пак да я чуе. Накрая ми каза: ха, че няма нищо тъжно в тази приказка, мамо!
Тогава си дадох сметка, че децата възприемат нещата много по-различно, отколкото можем да си представим.
Така че всеки родител избира кога да прочете тази книга на детето си. Аз лично се радвам, че го направих, преди на дъщеря ми да ѝ се наложи да се сблъска с най-трудните от темите, засегнати вътре.
Но, съдейки по себе си, мога смело да заявя, че тя е истински благ мехлем и за онези, които вече са преминали през тези неща, независимо на колко години са.
Например за мен на 36. Всеки път, когато я чета, на очите ми избиват сълзи. Понякога от втечняването на стара и недобре претворена болка. Понякога от щастие. Понякога просто от сливане с изумителната красота на изказа и майсторски подредените думи, съвършено допълнени от илюстрациите на Невена Ангелова.
В заключение: препоръчвам тази книга с поне 4 ръце – две от мен и две от дъщеря ми. За мен тя е безспорен шедьовър на съвременната българска детска литература.
