Каква ще бъде новата година? Каквато си я сътворим, разбира се. И само от нас зависи да бъдем гъвкави като клонките на дряна. Да се наслаждаваме на естествената сладост на миговете, които се нижат един подир друг като есенния ошав. Да предем мислите си красиви и чисти като бялата вълна и леки като пуканки. И да следваме червения конец на сърцата си. Той винаги ще ни показва пътя, по който няма как да ни застигне зло, защото когато си на своя път няма злини. Само безценни уроци.
И към всичко да посягаме с развълнуваните пръсти на дете – така, все едно ни е за пръв път.
„Сурва весела година,
догодина по-весела. Зелен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
живо-здраво догодина, до амина!“
