Беше вълшебна вечер, изтъкана от светлина. Толкова топла, толкова човешка, толкова истинска. Без патоса, който така често превръща подобни събития в бутафория. Прегърнахме бивши колеги. Зарадвахме се от сърце на успехите на даровитите ни деца. Разказахме си истории от Светлина, които ни огряха и разсмяха. Подарихме юбилейни монети. И макар че дрескодът беше „черно и бяло“, атмосферата във фоайето на операта беше толкова пъстра, колкото страхотните Човеци, дали и даващи частица от душата си за чудото, наречено Светлина. С нас беше и госпожа Стоянка Хаджиева – първият директор – човекът, сътворил Светлина от нищото. Реверанс към нея, към всички бивши и настоящи колеги и към всички талантливи деца на Светлина. Това беше „50 години Светлина на Деня на будителите“. Ще го пазим в сърцата си дълго.
